Ако никой не успее да вразуми САЩ и Китай
Решат ли двама великани да премерят сили, дълго време на мястото на битката им трева не никне. Наблюдаващите в профил могат само да се надяват дуелът на колосите да се размине единствено със стъпкана трева и без други, по-сериозни разрушения. Световната история е един дълъг развой на промени. Но през днешния ден като че ли всичко се случва доста по-бързо. Белег за това са гръмкостта и силата на настоящия американски президент, с които той се опълчва на всяка една смяна, която би могла да бъде в ущърб на неговата страна. И наподобява против Доналд Тръмп не оказва помощ никаква обосновка, стъпваща върху историческия опит. Той даже не се замисля дали не е по-разумно да направляваш смяната вместо да я отхвърлиш неотложно.Когато никой не отстъпва
Тръмп обаче не е единственият, който се държи по този метод - образци за сходно държание има задоволително както в историята, по този начин и в сегашното. Една велика мощ, която се усеща провокирана, се стреми най-много към това да отбрани своята надмощие, а не към основаването на нов международен ред, стъпващ върху консенсуса и салдото на ползите. При Тръмп това се показва с мотото " Америка преди всичко " или " Да създадем Америка още веднъж велика ".
Неговият опонент не му отстъпва по нищо. 40 години откакто Китай стартира да се отваря стопански към света, държавният и партиен началник Си Дзинпин се отклони от курса на външнополитическа въздържаност, предначертан от бащите на китайските стопански промени. А една мощ, която усеща, че нещата се развиват удобно за нея, не е склонна да прави никакви взаимни отстъпки, а по-скоро бърза. В Китай считат, че прекомерно дълго време - повече от 100 години - конците са дърпали други, непознати сили. И в този момент пред тях най-после изплува огромният късмет да наложат още веднъж това, което Пекин възприема като " нормално състояние ". Защо тогава да чакат?
Днес светът е изправен пред две велики сили, всяка от които счита, че има право. И всяка от които е твърдо решена да се наложи. И двете разполагат със средствата за това. Повече от ясно е, че споровете посред им са препрограмирани. И от изложените от двете страни причини по време на неотдавна провелия се Азиатско-тихоокеански икономически форум става пределно ясно, че както Съединени американски щати, по този начин и Китай считат, че са прави.
Разбира се, че е правилно (както споделя Китай), че метежната търговска политика на американското държавно управление съставлява сериозна заплаха за международната стопанска система, както и това, че най-после всички ще се окажат губещи. Но е правилно и друго (както твърди освен Америка): че отдавна Китай е ангажиран с това да извлича ползи и изгоди единствено за себе си. Тръмп обича да назовава това " толкоз незаслужено ". Европейският наедрял капиталист от края на 19-и век би завидял на сегашната китайска външнотърговска и кредитна политика. И в случай че в този момент китайското държавно управление се прави на учудено за какво (вече) не всички се радват на неговите добрини, това значи, че то не схваща доста от нещата.
Но още по-учудващо е по какъв начин останалата част от света реагира на дуела на двамата колоси. Тъкмо бизнесът, който в този момент с право се оплаква, че е ощетен поради държанието на Китай, в продължение на десетилетия се възмущаваше, когато някой се осмеляваше да разкритикува " колегата " Китай. Изведнъж вече всички проумяха, че Китай не може да не се почувства вдъхновен и обнадежден от толкоз доста, осъществени от него добрини. Защо обаче чак в този момент стигаме до това просветление?
Всички могат да пострадат
Зад това се крие заплахата от един в действителност сериозен проблем. Ако двамата великани не съумеят да решат разногласието си спокойно и без доста провали, ще стане доста напечено - за всички. Пита се обаче кой ли би имал волята, силата и успешната рецепта, с цел да ги вразуми? В края на тази седмица в Аржентина ще се организира срещата на Г-20. И е доста евентуално множеството от участниците във форума да са заети главно с това да не позволен да попаднат под краката на двамата боричкащи се великани. А в случай че обстановката ескалира, след това всички ще настояват в един глас, че не са желали да се стига до такава степен. Сякаш човечеството забелязва, че е поело курс към неизбежна злополука малко преди самия конфликт, т.е. когато към този момент е станало прекомерно късно.
Шансовете за някаква позитивна изненада са прекомерно дребни: първо, тъй като Доналд Тръмп се намира в една безкрайна предизборна кампания; и второ, тъй като Си Дзинпин, държащ цялата власт в Пекин, не може да си разреши да наподобява като по-слабия съперник.
Петер Щурм
" Франкфуртер Алгемайне Цайтунг "
www.faz.net
Всички права непокътнати. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main
Тръмп обаче не е единственият, който се държи по този метод - образци за сходно държание има задоволително както в историята, по този начин и в сегашното. Една велика мощ, която се усеща провокирана, се стреми най-много към това да отбрани своята надмощие, а не към основаването на нов международен ред, стъпващ върху консенсуса и салдото на ползите. При Тръмп това се показва с мотото " Америка преди всичко " или " Да създадем Америка още веднъж велика ".
Неговият опонент не му отстъпва по нищо. 40 години откакто Китай стартира да се отваря стопански към света, държавният и партиен началник Си Дзинпин се отклони от курса на външнополитическа въздържаност, предначертан от бащите на китайските стопански промени. А една мощ, която усеща, че нещата се развиват удобно за нея, не е склонна да прави никакви взаимни отстъпки, а по-скоро бърза. В Китай считат, че прекомерно дълго време - повече от 100 години - конците са дърпали други, непознати сили. И в този момент пред тях най-после изплува огромният късмет да наложат още веднъж това, което Пекин възприема като " нормално състояние ". Защо тогава да чакат?
Днес светът е изправен пред две велики сили, всяка от които счита, че има право. И всяка от които е твърдо решена да се наложи. И двете разполагат със средствата за това. Повече от ясно е, че споровете посред им са препрограмирани. И от изложените от двете страни причини по време на неотдавна провелия се Азиатско-тихоокеански икономически форум става пределно ясно, че както Съединени американски щати, по този начин и Китай считат, че са прави.
Разбира се, че е правилно (както споделя Китай), че метежната търговска политика на американското държавно управление съставлява сериозна заплаха за международната стопанска система, както и това, че най-после всички ще се окажат губещи. Но е правилно и друго (както твърди освен Америка): че отдавна Китай е ангажиран с това да извлича ползи и изгоди единствено за себе си. Тръмп обича да назовава това " толкоз незаслужено ". Европейският наедрял капиталист от края на 19-и век би завидял на сегашната китайска външнотърговска и кредитна политика. И в случай че в този момент китайското държавно управление се прави на учудено за какво (вече) не всички се радват на неговите добрини, това значи, че то не схваща доста от нещата.
Но още по-учудващо е по какъв начин останалата част от света реагира на дуела на двамата колоси. Тъкмо бизнесът, който в този момент с право се оплаква, че е ощетен поради държанието на Китай, в продължение на десетилетия се възмущаваше, когато някой се осмеляваше да разкритикува " колегата " Китай. Изведнъж вече всички проумяха, че Китай не може да не се почувства вдъхновен и обнадежден от толкоз доста, осъществени от него добрини. Защо обаче чак в този момент стигаме до това просветление?
Всички могат да пострадат
Зад това се крие заплахата от един в действителност сериозен проблем. Ако двамата великани не съумеят да решат разногласието си спокойно и без доста провали, ще стане доста напечено - за всички. Пита се обаче кой ли би имал волята, силата и успешната рецепта, с цел да ги вразуми? В края на тази седмица в Аржентина ще се организира срещата на Г-20. И е доста евентуално множеството от участниците във форума да са заети главно с това да не позволен да попаднат под краката на двамата боричкащи се великани. А в случай че обстановката ескалира, след това всички ще настояват в един глас, че не са желали да се стига до такава степен. Сякаш човечеството забелязва, че е поело курс към неизбежна злополука малко преди самия конфликт, т.е. когато към този момент е станало прекомерно късно.
Шансовете за някаква позитивна изненада са прекомерно дребни: първо, тъй като Доналд Тръмп се намира в една безкрайна предизборна кампания; и второ, тъй като Си Дзинпин, държащ цялата власт в Пекин, не може да си разреши да наподобява като по-слабия съперник.
Петер Щурм
" Франкфуртер Алгемайне Цайтунг "
www.faz.net
Всички права непокътнати. Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ